Zero China: Как японските компании искат да премахнат зависимостта си от Китай

Японските компании искат да изградят вериги на доставки, които да не зависят от Китай, на фона на нарастващия конфликт между Пекин и Вашингтон, който се очаква драстично да увеличи разходите за всякакъв вид продукти. Но готови ли са компаниите от третата по големина икономика в света да реализират своя план Zero China?

През изминалото лято Honda Motor започна свръхсекретен проект - мащабен план за преструктуриране на производството на леки автомобили и мотоциклети с възможно най-малко части, произведени в Китай, пише Nikkei Asia Review.

Компаниите в Япония ще трябва да изберат дали да продължат да правят бизнес в Китай в случай на извънредна ситуация в Тайван. Ръководителите вече ще трябва да имат предвид занапред този фактор.

Китай носи повече от 30% от глобалните продажби на Honda и политиката на компанията да превърне страната в опора на своите приходи няма да се промени в бъдеще. Въпреки че автомобилният производител няма намерение да напуска Китай в скоро време, той е изправен пред същите рискове като други компании.

Honda се стреми да направи бърза оценка на разходите за доставка на части от други страни и региони, включително Югоизточна Азия, докато частите, които сега се произвеждат в Китай, занапред ще бъдат доставяни в страната. Говорител на Honda сподели пред Nikkei, че компанията търси различни варианти за хеджиране на рисковете във веригата си на доставки.

Ако 80% от вноса на Япония от Китай – на стойност около 1,4 трлн. йени (9,4 млрд. долара), включително суровини и части – бъде прекъснат за два месеца, Япония няма да може да произвежда широка гама от продукти, например домакински уреди, автомобили, смоли, дрехи и хранителни продукти. Продукция на стойност около 53 трлн. йени (360 млрд. долара) ще изчезне, според оценки на професор Ясуюки Тодо и колегите му от университета „Васеда“, които използват суперкомпютъра „Фугаку“ за своите изчисления. Това ще доведе до загуба на около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Япония.

След края на Студената война глобализмът включи бившите страни от комунистическия блок в пазарите и увеличи икономическата взаимозависимост. Япония има особено силни връзки с Китай. Поднебесната империя представлява 26% от общия внос на Япония към 2020 г., повече от този на САЩ (19%) и Германия (11%).

Цените на продуктите също ще се повишат. Според Owls Consulting Group, базирана в Токио фирма за изследване на веригите на доставки, ако вносът от Китай на 80 основни продукта, включително домакински уреди и автомобили, секне, разходите по изграждането и доставката им ще се увеличат с 13,7 трлн. йени годишно. Това е 70% от общата нетна печалба на производителите, листнати на Токийската фондова борса.

Ако увеличенията на разходите се прехвърлят върху крайната цена на продуктите, средната цена на персонален компютър ще се повиши с 50%, а на смартфон с 20%. Инфлацията в момента расте поради украинската криза и други фактори, но мащабът на увеличението на цените би бил много по-сериозен.

Държавите по света все повече изключват Китай от своите вериги на доставки. През май администрацията на президента на САЩ Джо Байдън създаде Индо-Тихоокеанската икономическа рамка (IPEF) с 14 държави в нея, включително Япония, САЩ и Индия. Предполага се, че при непредвидени обстоятелства страните ще споделят информация за жизненоважни продукти и ще обменят запаси като част от своя отговор на кризата.

Американски компании като Apple, които се разраснаха чрез обособяване на развойни центрове в САЩ и производствени обекти в Китай, също се насочват към намаляване на зависимостта си от Китай.

Пазарът също е станал особено чувствителен към китайския риск. С помощта на QUICK FactSet е възможно да се класифицират приблизително 13 000 компании в света по дял на продажбите в Китай и да се сравнят техните средни цени на акциите в момента с тези в края на 2009 г. Цените на акциите на компании, където делът на продажбите им в Китай варира от под 50% до 75%, в момента са с около 10% по-ниски, отколкото в края на 2009 г.

По време на Студената война веригите на доставки на Изтока и Запада не са свързани, което заличава нуждата Западът да разчита на Съветския съюз или Китай. Сега компаниите са тясно свързани с Китай, както по отношение на доставката на суровини, така и при сглобяването на продуктите.